facebook

The President of Bulgaria awards BAS

1 DSC 0100Акад. Стефан Воденичаров е удостоен с орден „Стара планина“ –

I степен

На тържествена церемония в Президенството по повод 1 ноември – Деня на будителите, Президентът на Република България Росен Плевнелиев удостои Българска академия на науките с почетния знак на Президента по повод 145-годишнина от създаването й и във връзка с големия й принос за изграждане на съвременна България, за развитието на културния и духовен облик на нацията, на науката и техниката, и на научно-приложните изследвания.

Прочети още...

Събранието на академиците при БАН избра трима учени за чуждестранни членове на Академията

Академик Виктор Анатолиевич Матвеев е роден на 11.12.1941 г. в Тайга, Новосибирска област, СССР. 
В. А. Матвеев се е дипломирал през 1964 във Физическия факултет на Ленинградския държавен университет в катедрата на акад. В. А. Фок. През 1967 г. е защитил кандидатска дисертации в ОИЯИ-Дубна под ръководството на акад. Н. Н. Боголюбов и проф. А. Н. Тахвелидзе. През 1973 г. е защитил дисертация за научната степен „Доктор на физико-математическите науки”. От 1975 г. до 1977 г. е специализирал в теоретическия отдел на Националната лаборатория на САЩ „Е. Ферми” в щата Илинойс.

В. А. Матвеев е световно известен учен в областта на физиката на елементарните частици, теоретичната и математическа физика. Основните направления на неговата научна работа са свързани с развитие на квантовата теория на полето при построяване на релативистки кваркови модели на адроните и описание на динамични симетрии във физиката на елементарните частици при високи енергии. През 1965-1966 гг. заедно с Б. В. Струмински и А. Н. Тахвелидзе са получили основополагащи резултати в създаването на кварковата теория на адроните. Те въвеждат ново квантово число за кварките, което по-късно е наречено  „цвят”. Този резултат е базов за развитието на физиката на елементарните частици – квантовата  хромодинамика. В друг цикъл работи, съвместно с Р. М. Мурадян и А. Н. Тахвелидзе, е формулиран принципът на автомоделност във физиката на високите енергии. Този принцип дава възможност за единен подход за мащабно-инвариантно описание на дълбоко нееластични процеси при високи енергии и голямо предаване на импулс. Предложените в тези работи правила за кварково пресмятане  през 1988 г. са регистрирани като откритие в Регистъра на откритията на СССР. В. А. Матвеев е разработил концепцията за „скрития” цвят в атомните ядра и е показал важността на кварковите степени на свобода в структурата на ядрата при малки разстояния, т.н. релативистка ядрена физика.

През 1991 г. е избран за член-кореспондент на Руската академия на науките.През 1994 г. е избран за академик на Руската академия на науките.През 1994 г. е избран за член на Президиума на Руската академия на науките и заместник председател на Отделението по ядрена физика.От 2008 до 2013 е председател (академик-секретар) на Отделението по физически науки към РАН.

В. А. Матвеев е избран от Комитета на Пълномощните представители на страните участници в Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ)  за директор на института през м. март 2011. В. А. Матвеев има съвместни публикации с български учени. Ще отбележим съвместните работи с чл. кор. на БАН Д. Ц. Стоянов.

Професор Андре Гейм е роден на 21.10.1958 г. в гр. Сочи, Русия, в семейство на инженери от немски произход. През 1976 г. става студент в Московския Физико-технически институт. През 1982 г. завършва Факултета по Обща и приложна физика, а през 1987 г. получава степента „доктор” в ИФТТ на РАН, където след това работи като научен сътрудник. През 1990 г. получава стипендия от Английското Кралско общество и напуска Русия. В Англия, работи в университетите в Нотингам и Бат, а после за кратко в университета в Копенхаген, Дания. През 1994 г. получава доцентура в университета в Наймеген, Холандия. Един от неговите докторанти в Наймеген, Константин Новосьолов, след това става негов главен партньор в научните изследвания. През 2001 г. е избран за професор по физика на Университета в Манчестър, а от 2002 г. е директор на центъра по по Мезонауки и нанотехнологии към същия университет. Има двойно гражданство на Холандия и Великобритания.

Андре Гейм е измежду 10-те най-активни изследователи в света, който е родоначалник на три нови изследователски фронта – диамагнитната левитация, адхезивната «геконова» лента и графена. Към 30 октомври 2013 г. е публикувал 232 научни студии в реферерирани издания, които са цитирани 60 161 пъти в научната литература, h-индекс = 71. Към тази дата, само статията му за графена в списанието Science (от 2004 г.) има 11 772 цитата. 

Андре Гейм е професор в университета в Манчестър, Великобритания, ръководител на катедрата по Физика на кондензираното състояние и директор на Института по Мезонауки и нанотехнологии към същия университет. Носител е на много международни награди и отличия, включително медали от Националната академия на науките на САЩ, Кралското Общество в Лондон, и почетни докторати на университета в Делфт (Холандия) и на Политехниката в Цюрих (Швейцария). През 2010 г., заедно със своя ученик Константин Новосьолов, е удостоен с Нобеловата награда по физика изолирането на графена – двумерен кристал от въглеродни атоми подредени във върховете на правилни шестоъгълници (структура на пчелната пита). Графенът е материал, който притежава уникални физически свойства. За своите открития, Андре Гейм е получил рицарски звания в Холандия и Великобритания, заедно с почетната титла „сър” от английската кралица.

Проф. Андре Гейм е свързан с борбата за защита на науката и образованието в България в един особено критичен момент. Той беше първият Нобелов лауреат, който през ноември 2010 г. се отзова на призива на българските учени за подкрепа на петицията срещу финансовото задушаване на науката в България и намеренията  на правителството за разтуряне на БАН. Тази петиция събра над 7700 подписа на учени от десетки университети и институти по света, и несъмнено, подписът под номер 1266 на току-що избрания Нобелов лауреат по физика Андре Гейм имаше силен резонанс.

Професор Константин Новоселов е роден през 1974 г. в Нижни Тагил, Русия. Получил е магистърска степен от Московския физико-технически институт през 1997 г. Бил е изследовател в Института по микроелектронна технология и високо чисти материали в Черноголовка, Русия от 1997 г. до 1999 г. и в University Nijmegen в Холандия от 1999 г. до 2001 г. 

През 2001 г. Проф. Новоселов става изследовател по физика в University of Manchester, а през 2004 г. получава „докторска степен по физика” от University Nijmegen, където Аndre Geim е бил негов ръководител. 
През 2004 г. Новоселов, Geim и колегите им успяват да изолират графен – едно-атомно дебел слой от въглерод в хексогонална решетка. Графенът е един изключително добър проводник на електричеството и може да надмине силиция във формирането на следващата генерация от компютърни чипове. Графенът е изцяло прозрачен, така че той може да бъде идеален материал за интерактивни екрани и слънчеви клетки. 
През 2010 г. проф. Новоселов получава Нобелова премия по физика за неговите резултати с графена. Той разделя тази награда с неговия колега и учен Аndre Geim. 

През 2012 г. проф. Новоселов става рицар на Британската империя и член на Кралското дружество. Той вече е влязъл в Енциклопедия „Британика”.

Проф. Новоселов има двойно гражданство (на Русия и на Великобритания).

Проф. Новоселов е публикувал около 90 статии, като главен или кореспондиращ автор, включително 9 статии в „Нейчър” и 15 в „Science” на Съединените щати. Има около 100 поканени доклада на конференции през последните 5 години. Той е един от най-младите Нобелови лауреати.

History-new